Гладоморът в Украйна от 1932-1933 г. бе обявен за геноцид от българския

Гладоморът в Украйна от 1932-1933 година бе обявен за геноцид от българския парламент. В този интервал от апетит са загинали близо 4 млн. души в Украйна, 2 милиона в Казахстан и Киргизстан и 2,5 милиона в Русия. С днешното решение на Народното събрание беше решено всяка последна събота на номеври да се уважава паметта на жертвите на Гладомора.

Подкрепа за предлагането единомислещо дадоха ГЕРБ-СДС, " Продължаваме промяната ", Движение за права и свободи и " Демократична България ". " Възраждане " и един народен представител от " Български напредък " гласоподаваха " срещу ". Българска социалистическа партия не участваха в залата по време на гласуването.

Както стана с изпращането на оръжия за Украйна, по този начин и в този случай страната ни се оказа една от последните, която взе отношение по проблема. От 2006 година Гладоморът е приет за геноцид от украинския парламент. През ноември 2022 година същото решение взеха Германия, Ирландия, Молдова, Румъния. В САЩ това са създали 22 щата. Други страни, които са признали Гладомора за геноцид, са Аржентина, Австралия, Канада, Колумбия, Чехия, Еквадор, Естония, Грузия, Унгария, Латвия, Литва, Мексико, Парагвай, Перу, Полша, Португалия, както и Светия трон във Ватикана.

Съвсем предстоящо " Възраждане " насочиха гнева си против законопроекта. Неговите вносители от ГРЕБ-СДС и " Демократична България " бяха окачествени като  " самообявили се розови демократи ". " Когато се приказва за геноцид, трабва да се аргументира, че това е умишлено изтребване на избран етнос. Безспорно е, че има изтребване посредством апетит на милиони в Съветския съюз. Но те не са 40%. Не е имало геноцид, а зверски болшевишки престъпления ", отсече водачът " Възраждане " Костадин Костадинов, а хората му се сплотиха към тази теза. 

Независимият народен представител Явор Божанков, който в края на предходната година бе изключен от Българска социалистическа партия, се нахвърли върху " Възраждане " от парламентарната естрада, като съобщи, че е мъчно да се отговори на " такива огромни по мащаб глупости ". Бившият му съпартиец Борислав Гуцанов изрази страдание, че Народното събрание не се занимава със съществени проблеми и не пази националните цели. " Започнахме с гласоподаване на нова ескадрила самолети, в случай, че първата не е пристигнала. Продължихме с предоставяне на оръжия за Украйна, с вяра да се модернизира армията ни, но остана единствено изпращането на оръжия. Завършваме с Гладомора ", съобщи Гуцанов. И добави, че БСП са против законопроекта. " Може ли да сме част от мирния развой, а не ние да даваме оръжието ", попита социалистът. А за думите му се хвана депутатът от " Продължаваме промяната " Мирослав Иванов, съгласно който и измененията в Изборния кодекс, които се оказаха причина за безусловно денонощни съвещания и диспути, също са отнели доста от пленарното време. И укори сътрудниците си от Българска социалистическа партия, че излязоха от пленарната зала, когато по-рано денем парламентарните групи отбелязаха с минута мълчние 1 февруари - денят, в който се уважава паметта на жертвите на комунистическия режим. Гуцанов обаче отвърна сбито, че " други са болките на хората и други трябваше да бъдат решенията в този парламент ". 

Атанас Славов от " Демократична България " опита да върне дебата в тематиката му. " Целта не е да обличаме тоги и да даваме присъди на отговорните. Наш дълг е като политици в една демократична страна да дадем оценка на станалото ", съобщи Славов. Думите му бяха посрещнати с викове от място от страна на " Възраждане ", поради което водещият съвещанието Йордан Цонев от Движение за права и свободи даде отмора.